Принципи на тарифиране в общото застраховане

ПРОФЕСИОНАЛЕН СТАНДАРТ

Целта на изложение е да определи и опише принципите приложими към определянето и разглеждането на тарифите на една общозастрахователна компания. Принципите в това изложение са ограничени до частта от процеса на тарифиране отнасяща се до оценяване на разходите по трансфера на риска. Изложението е съставено от четири части:

  1. ДЕФИНИЦИИ
  2. ПРИНЦИПИ
  3. СЪОБРАЖЕНИЯ
  4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Принципите от това изложение предоставят основата за развитие на актюерски процедури и стандарти за практика. Важно е правилните актюерски процедури да бъдат приложени за получаване на тарифи, които защитават финансовата стабилност на застрахователната система, въвеждат справедливост и достъпност за застрахователните клиенти.

Въпреки че, това изложение се отнася за тарифирането при общозастрахователните компании, принципите са приложими и за други механизми на трансфер на риск.

Дефиниции

Тарифиране е процеса на установяване на тарифи използвани при застраховане или при други механизми за прехвърляне на риск. Този процес включва множество разсъждения, включително маркетинг целите, конкуренцията и правни ограничения, доколкото те оказват влияние в оценката на бъдещите разходи  свързани с трансфера на риск. Това изложение се ограничава до оценяването на тези разходи. Такива разходи включват щети, разходи по уреждането на щетите, оперативни и административни разходи и цената на капитала. Следва резюмирано описание на тези разходи:

  1. Настъпилищети са разходи по щети от застраховки
  2. Предназначени разходи по загуби – са разходите по уреждане на щетите директно отнасящи се за съответните щети
  3. Непредназначени разходи по щети –са всички разходи свързани с уреждане на щети, които не могат да бъдат отнесени към определени щети.
  4. Комисионни и брокерски разходи – са компенсации на агенти и брокери
  5. Други аквизиционни разходи – са всички разходи, с изключение на комисионни и брокерски разходи, свързани с придобиването на нов бизнес.
  6. Данъци, лицензи и такси – са всички данъци, такси за лицензи и други такси
  7. Бонуси или дивидентинапритежателитенаполици – негарантираните връщания на събрани премии
  8. Общи административни разходи са всички останали оперативни и административни разходи
  9. Подписваческа печалба и провизии за несигурност са сумите, които разгледани с нетните инвестиции и други доходи образуват общата възвръщаемост след данъци.

Принципи

Тарифирането е проспективно, защото общозастрахователната тарифа трябва да бъде разработена преди прехвърлянето на риска.

Принцип 1: Тарифата е оценка на очакваната стойност на бъдещите разходи. Тарифирането трябва да отразява всички разходи за постигане на стабилна застрахователна система.

Принцип 2: Тарифата отразява всички разходи по трансфера на риска.
Тарифирането трябва да отразява разходите по индивидуалния трансфер на риск по начин справедлив за всички застраховани. Когато опитът от даден индивидуален риск няма достоверност за оценка на тези разходи, е подходящо да се разглежда общия опит от подобни рискове. Тарифна оценка от такъв опит е оценка на разходите по трансфера на риска за всеки индивид в този клас.

Принцип 3: Тарифата отразява разходите свързани с индивидуалния трансфер на риска.
Тарифирането дава подходяща актюерска оценка за разходите, ако оценяването е базирано на принципи 1,2 и 3. Такива тарифи отговарят на четирите критерия често използвани от актюерите: благоразумни са, не са прекомерни, не са неадекватни и не са несправедливо дискриминационни.

Принцип 4: Тарифата е благоразумна и непрекомерна, не е неадекватна и не е несправедливо дискриминационна, ако е актюерски подходяща оценка на очакваната стойност на всички бъдещи разходи свързани с индивидулния трансфер на риска.

Съображиения

Множество методологии са установени по прецедент или поради обичайна практика в актюерската професия. Тъй като е желателно актюерът да бъде насърчен да опитва и иновира в тарифирането, актюерът не е длъжен напълно да се съобразява с тези прецеденти. Независимо от използваната методология на тарифиране, важните допускания трябва да бъдат документирани и налични за разкриване при нужда. Въпреки че няма методология на тарифиране подходяща за всички класове, съществуват множество общовалидни съображения. Тези съображения са замислени така, че да дават основите на разработване на актюерски процедури и стандарти на практиката.

Единица за изложеност на риск – Определянето на подходяща единица за изложеност или премийна база е много важно. Желателно е единицата на изложеност да варира с риска и да бъде практично приложима и проверима.

Данни – Исторически премии, изложеност на риск, загубите и разходите са обикновенно отправна точка в тарифирането. Този опит е подходящ, ако имаме основание да смятаме, че ще наподобява бъдещето. Други подходящи данни може да допълват историческия опит. Тези други данни може да са външни за компанията или застрахователната индустрия и може да показват общата посока на тенденции в застрахователните обезщетения, честоти на щетите, разходи и премии.

Организация на данните – Съществуват няколко приемливи метода за организиране на данните включително по календарна година, година на събитие, година на предявяване и подписваческа година. Всеки от тях има своите предимства и недостатъци, но ако бъдат правилно третирани всеки може да бъде използван за тарифиране. Наличието на данни, яснота, леснота и вида на застрахователните покрития оказват влияние върху избора.

Хомогенност – Акуратността в тарифирането често се подобрява в подразделянето на опита в групи показващи еднакви характеристики. Трябва да бъдат направени съображения за сегрегиране на опита в по-хомогенни групи за даден хетерогенен продукт. Допълнително подразделяне или комбиниране на данни по начин минимизаращ изкривяващите ефекти оперативни и процедурни промени трябва да бъдат цялостно използвани.

Достоверност – Достоверността е мярка за прогнозна стойност, която актюерът придава на определени данни. Достоверността нараства с групирането в по-хомогенни групи или увеличавайки размера на анализираната група. Групата трябва да бъде максимално голяма, за да бъде статистически благонадеждна. Получаването на хомогенни групи изисква изчистване и разпределение (разбиване) на данните. Съществува точка, при която разпределението на данните ги групира в твърде малки групи, за да представляват достоверен модел. Всеки случай изисква балансиране между хомогенност и обем данни.

Развитие на щетите – Развитието на възникналите щети и разходи за изплащане им трябва да бъдат оценени.

Тенденции – Трябва да бъдат съобразени промените в миналото и бъдещите промени в разходите на щети, честота на щети, изложеност на риск, разходи и премии.

Катастрофични рискове – Трябва да бъде разгледано влиянието на катастрофични рискове върху опита и трябва да бъдат разработени процедури, които да отразяват изложеността на катастрофични рискове в тарифата.

Условия по полици – Трябва да бъдат направени допускания за ефекта от остатъчната стойност, регреси, съзастраховане, лимите на покритие, франшизи и други условия по полицата.

Микс от бизнес – Трябва да се съобразят промените в разпределението на франшизите, покрития и типовете рискове, които може да окажат влияние на честотата и размера на щетите.

Презастраховане – Трябва да бъдат съобразени презастрахователните споразумения.

Оперативни промени – Трябва да бъдат отразени оперативните промени, като например в процесите на подписване, обработката на щетите, заделяне на резерви по отделните случаи и маркетинговата практика, които оказват влияние на непрекъснатостта на опита.

Други влияния – Трябва да бъдат отчетени влиянията на външни фактори върху очаквания бъдещ опит. Такива са например промени в правната среда, регулаторния режим и законодателството, гаранционни фондове, икономически променливи, други пазарни механизми, включително субсидии за недостатъчни тарифи.

Индивидуален рисков рейтинг – Когато индивидуалният опит е достатъчно достоверен, премията за този риск трябва да бъде определена, така че да отразява индивидуалния опит. Трябва да бъдат разгледани влиянията на индивидуалното тарифиране върху общия опит.

Риск – Тарифата трябва да включва добавка за случайното отклонение от очакваните стойности на риска. Тази добавка трябва да бъде отразена при определянето на общата възвръщаемост, съответстваща на цената на капитала и следователно оказва влияние на провизираната подписваческата печалба.

Инвестиции и други доходи – Трябва да бъдат отразени възвръщаемост от инвестиции и други доходи.

Актюерска преценка – в тарифирането ефективно може да бъде използвана обоснована актюерска преценка. Такива преценки може да бъдат приложени в процеса на тарифиране и трябва да бъдат документирани и налични при поискване.

Заключение

Актюерът, прилагайки принципите на тарифиране от това изложение ще получи оценка на бъдещите разходи свързани с трансфера на риск. Други съображения са също част от процеса на тарифиране. Актюерът има важна роля в процеса на тарифиране чрез взаимовръзката между професионалисти от различни сфери, вкл подписвачи и специалисти от различни отдели и области – маркетинг, правни, щети и финанси.

Председател:……………………
Снежана Костова

Секретар-протоколист: ……………………
Румяна Бетова

Преброител:………………………..
Нели Стоева