Инвестиционните актюери управляват активи, задължения и рискове
Инвестиционният актюер, като другите инвестиционни специалисти, се стреми към максимална възвръщаемост на порфолио от активи и същевременно се съобразява с рисковете свързани с избраната инвестиционна стратегия. Инвестиционната дейност е обикновенно част от институционален инвестиционен фонд и по-рядко е свързана с управление на индивидуален портфейл.
Инвe стиционният актюер може да се реализира в оценяването на задълженията, които институционалния инвеститор е поел за финансиране на инвестиционния фонд. Извършваните актюерски оценки на задълженията на пенсионните фондове и застрахователните компании позволяват на инвестиционния актюер да определи подходящата инвестиционна политика и да препоръча мерки за нейното оценяване. В частност, инвестиционният актюер се занимава с управлението на връзката между стойността на задълженията и на активите в променящи се икономически условия.
Актюерите често използват математически техники в инвестиционния процес. В резултат актюерите изпълняват услуги като:
- Управление на портфолио;
- Моделиране на активите и задълженията (включително стохастично моделиране);
- Измерване на постигнатото;
- Инвестиционни индекси;
- Избор на инвестиционни мениджъри;
- Количествени инвестиционни техники;
- Деривативи (производни инструменти);
- Техники за контрол на риска по отношение на мениджърите на фондовете.
Подобно на актюерите специализиращи в други професионални области, инвестиционните актюери прилагат така наречената философия на Актюерския Контролен Цикъл:
- Наблюдаване на цялостната икономическа и търговска среда;
- Определяне на целите и оценяване на рисковете (и начини за преодоляването им);
- Разработване на подходящи решения;
- Наблюдаване на опита.
Процесът е цикличен, тъй като по-късните етапи могат да доведат до преосмисляне и промяна на решенията и изводите от по-ранните етапи.